Какво знаем за плода грейпфрут?

Ботаническото име на грейпфрута е Citrus paradisi т.е. райски плод, от вида Citrus Rue Rutaceae.
Повечето от нас знаят, че изяждането на половин грейпфрут на закуска е един от най-полезните начини да се започне деня. Но колко от нас знаят, че белите семки, които внимателно отделяме, са пълни с полезни хранителни вещества? Те са изключително богати на природни флавоноиди и аминокиселини.
Най-старата информация за грейпфрута датира от 17 век, когато това вечнозелено дърво е било открито на остров Ямайка (носещ и латинското име "paradisi"). Английската дума грейпфрут идва от неправилното описание, дадено на дървото от ботаника Джон Лунан, който класифицирал големите, жълти и леко горчиви плодове като вид грозде. Независимо от погрешното класифициране на Лунан, плодовете на първите грейпфрутови дървета наистина приличали на големи чепки грозде.
За първи път грейпфрутът е описан през 1750 г. от Грифит Хюз, който го нарекъл 'забранения плод' на Барбадос. През 1789 г. Патрик Браун го открива в различни части на Ямайка. През 1824 г. Де Тюсак споменава за плода грейпфрут, който е хибрид от едрия грейпфрут 'пумело' и вид сладък портокал, и който расте на гроздове. През 1823 г. Одет Филип засажда семена от този плод близо до Тампа, Флорида и скоро дървото се разпространява в цялата област. През 1837 г. Джеймс МакФейдън, в своята книга 'Флората на Ямайка' го отделя от вида 'пумело' и му дава ботаническото име 'Citrus paradisi'. Първоначално във Флорида дърветата са били отглеждани като нещо ново и рядко; в Ямайка много често били изкоренявани. През 1870 г. Джон МакДоналд, привлечен на пазара от грозд жълто-оцветени плодове ги купува, а вкъщи прави първия разсадник за грейпфрутови дървета. Десет години по-късно, през 1880 г., Флорида започва да изпраща първите количества от плодовете на пазарите в Ню Йорк.
Като напълно нова храна грейпфрутът е отбелязал някои промени през последните 75 години. Докато през 1970 г. консумацията на грейпфрут се е определяла главно от популяризираната 'грейпфрутова диета', според която можело да се постигне загуба в теглото от 4.5 кг за 10 дена, през 1983 г. Департаментът по селскостопански маркетинг на САЩ отчита, че по консумация на пресни плодове и зеленчуци в Ню Йорк, грейпфрутът е изпреварен само от картофите, портокалите и ябълките.
Грейпфрутът вирее най-добре в тропическите и субтропическите области на света, характеризиращи се с горещи дни и топли нощи - при тези условия се увеличава количеството на захарта в плода. Дървото има тъмнозелени листа и бели, красиви цветове и може да израстне до 4.5 - 6, а по-старите до 13 метра височина. Плодовете са големи, кръгли, с диаметър 9 - 12 см и с тегло от 250 до 700 грама. Дърво на средна възраст може да даде реколта от 500 до 700 плода за една година. Днес, само в щатът Флорида, годишно се добиват 2.5 милиона тона грейпфрут. Други големи производители са Испания, Мароко, Израел, Йордания, Южна Африка, Бразилия. Първата реколта е 3 - 4 години след засаждането на дървото, като плодовете се прибират 8 до 14 месеца след цъфтежа. В САЩ (най-големия производител на грейпфрут) федералните и щатските закони са приели стандарти за зрелостта на грейпфрута. Когато плодът зрее, се увеличава захарта и сока в него, а намалява киселинността. Затова грейпфрутът се прибира когато съдържа приетите количества захар, сок и киселинност.
Тънката кожа на грейпфрутът може да бъде или напълно жълта или червеникаво - жълтеникава. Вътрешността на плода може да бъде жълта, розовикава или червеникава. Тя е много сочна и има освежаващ вкус. Горчивият вкус се дължи на гликозида нарингин. Грейпфрутът се състои от 4 части: семенник; 8-10 части с плодови торбички; белезникав мезокарп; жълто-оранжева кора, която отделя етерични масла с типичния цитрусов аромат.
Вътрешността на плода е богата на Вит. С и калий, желязо, калций и някои минерали, а също така на флавоноиди - растителни вещества, за които е известно, че предпазват от рак и сърдечни заболявания. Розовите и червените видове грейпфрут са богати на бетакаротин (родоначалник на Вит. А). Биологически активните природни вещества, които се намират в семената на грейпфрута унищожават някои паразити и подпомагат организма в производството на полезни бактерии.

  Грейпфрутът и ползата от него за здравето

Сърдечно-съдова система - чрез нарингина грейпфрутът подпомага елиминирането на старите червени кръвни клетки.

Храносмилателна система - сокът от грейпфрут консумиран сутрин премахва запека, подобрява храносмилането, като увеличава отделянето на стомашни сокове.

Имунна система - грейпфрутът предпазва от някои форми на рак на стомаха (чрез пектина), облекчава треската.

Метаболизъм - чрез галактуроновата киселина и пектина, които се съдържат в него, той намалява нивата на холестрола.

Сокът от грейпфрут намалява телесното тегло и подобрява състоянието на кожата.

Нервна система - чаша сок от грейпфрут преди лягане подобрява съня и премахва безсънието.

Респираторна система - грейпфрутът подпомага лечението на общите простуди, облекчава кашлицата, фарингита.

Ароматотерапията използва етеричните масла на грейпфрута за стимулиране на лимфната система и намаляване на неразположенията, тъй като той добре балансира централната нервна система, поддържа доброто настроение и е изключително полезен при главоболие.

Посочената информация се основава на научни изследвания и клинични опити и е с информационен характер.