Добре дошли в сайта!

Растенията с лечебни свойства са познати на човека от най-дълбока древност. Известно е, че още в древна Асирия са били отглеждани лекарствени растения. Египтяните, използвали постиженията на медицината на асирийците, са познавали около 700 лекарства от животински и растителен произход. Преди 5000 години китайците употребявали редица лекарства от растителен, а също така от минерален и животински произход, като са били известни повече от 900 вида растения. Не може да не споменем Индия и Тибет, където лекуването с растения е било много добре развито. След откриването на Америка медицината се обогатява с редица лекарства от растителен произход - хининовите кори, коката. Независимо, че много наши съвременници считат лекарствените растения за нещо остаряло и ненужно, не бива да се смята, че растенията са дали всичко, което могат да дадат за здравето на хората. Растенията с лечебни свойства съдържат редица химични вещества, които оказват влияние върху биологичните процеси, протичащи в човешкия организъм. Действието на някои от тези вещества и досега не е надминато от синтетичната химия. Редица от тези химически съставки са ценни не само за самото растение, но и за живота на хората, защото освен за храна, те служат и за опазване на здравето на човека и още дълго време ще спомагат за укепването му. Затова през 1978 г. Световната здравна организация (СЗО) издаде резолюция, изразяваща желанието през 2000 г. хората по цял свят да имат адекватно здравеопазване. Според СЗО, средствата за терапия, различни от тези на западната или конвенционалната медицина, трябва да станат по-достъпни и да се употребяват за постигането на тази цел. Резолюцията завършва с препоръката, че ползата от хилядолетната билкова медицина трябва да се изследва по-обстойно, с цел да отговори на нарастващите здравни нужди на човечеството. Изследователската работа, предприета от СЗО след тази резолюция разкри, че медицината на нашите предци е включвала редица растения, притежаващи силни антибактериални качества, които в голяма степен са равни или превъзхождащи по сила днешните антибиотици. Едно от тези растения е грейпфрутът. Полученият от него екстракт действа срещу гъбички, бактерии, вируси и паразити и е една природна алтернатива на антибиотиците.
Екстрактът от грейпфрут е открит от немския физик и имунолог Якоб Хариш. През 60-те години на миналия век той завършва в Университета на Флорида експерименталните си изследвания за употребата на екстракта от грейпфрут като алтернатива на тогавашните препарати за съхраняване на плодове и зеленчуци. Допълнителните изследвания доказват през 1980 г., че той е ефикасен не само при дрожди, но и при вируси, гъби и паразити. Накрая, през 90-те години практикуващите холистична медицина в САЩ започват да прилагат с терапевтична цел този изключителен продукт и при хората. През 1995 г. д-р Хариш посещава Европа като почетен гост на Института Пастьор във Франция, тъй като в продължение на няколко години в института се провеждат изследвания за възможността екстракта от грейпфрут да се използва в профилактиката срещу HIV-вируса на СПИН, както и срещу някои вторични инфекции, съпровождащи това заболяване.

Посочената информация се основава на научни изследвания и клинични опити и е с информационен характер.